ОЦЕНЯВАНЕ НА ГОТОВНОСТТА ЗА ПЛАЩАНЕ И НА ЦЕНОВАТА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИ УСЛУГИ ЧРЕЗ ИЗБОРНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ

Abstract

С настоящото изследване се демонстрира емпиричен подход за измерване на готовността за плащане на потребителите на образователните услуги, предлагани в субституционен контекст и среда на ниска прозрачност на действителната потребителна стойност. Готовността за плащане се оценява на индивидуално равнище с помощта на адаптивен изборен конджойнт анализ. Ценовата чувствителност и психологическите ценови прагове се оценяват на агрегирано равнище. Съставен е „пазарен симулатор”, чрез който е установен „оптималният“ продукт, максимализиращ дела на предпочитанията на потребителите. Установява се, че предлаганите образователни програми не съответстват на структурата на предпочитанията на обучаемите. Разкрива се наличието на потенциал за оптимизиране на паричните потоци на образователните институции чрез преосмисляне и промяна на политиката на ценообразуване – от единни такси за обучение по различните магистърски програми в рамките на една институция, към нелинейно ценообразуване. In this study, we present and prove an empirical approach for measuring willingness-to-pay and price sensitivity for educational services (master's programs in economics and management) offered in substitution setting with low visibility of the actual consumer value. Our experiments are based on adaptive choice-based conjoint analysis. We estimate willingness-to-pay on an individual level, based on part-worth utility estimates derived using hierarchical Bayesian approach. At the aggregate level, we specify and derive market response functions and thresholds at which price sensitivity changes dramatically. Based on part-worth estimations we build a „market simulator”, based on optimization gradient method. Based on it we found the „optimal” product bundle that maximizes the share of consumers' preferences in two dimensions - institutional and competitive. We found that the present supply of integrated educational services is not relevant to the structure of preferences of the potential students. In terms of financial management of educational institutions, there is considerable potential for optimizing cash flows by rethinking and changing their price policies – from uniform charges for different master’s programs towards nonlinear pricing.