| dc.description.abstract | В студията се анализират методологически проблеми на ценността като фундаментално понятие на икономическата теория. Основната идея на автора е, че ценността, освен че има субстанциална природа, тя е и икономическа оценка, която икономическите единици (участниците в икономическия живот, икономическите агенти) дават на способността на благата да осигуряват съществуването и възпроизводството на хората и обществото. Създадена е методологична база за операционализиране на ценностната икономическа оценка, тъй като тя се разглежда като еквивалентна на оценката на извършената от икономическите единици икономическа дейност в създаването на икономическите запаси (наличности) (в т.ч. фактори и продукти), чрез чието усвояване се удовлетворяват потребностите. Авторът поддържа становището си за ценността като същностно единство на стойност и полезност. Използва предложения от него ингредиентен подход, в резултат на което е изградена мрежа от голям брой ценностни образувания (форми), основаваща се върху няколко изходни двойки от понятия като: стойност и полезност, приемана и предавана ценност, производителска и потребителска ценност, ценност на производствения фактор (трудов и физически) и ценност на продукта, икономическа потенциалност и икономическа кинетичност, производителски способности и потребителски потребности и т.н. Публикацията не само обогатява икономическата мисъл, но може да служи и като източник за прецизирането на много икономически положения, усвоявани в преподаването на общата икономическа теория. | bg_BG |
