ВИТГЕНЩАЙН ЗА СЛЕДВАНЕТО НА ПРАВИЛО

Abstract

Основна цел на тази работа е да хвърли нова светлина върху Витгенщайновия аргумент за следването на правило. На първо място тя се опитва да покаже, че той е основния аргумент на късния Витгенщайн срещу метафизиката.По-конкретно в статията се аргументира, че възможността за формулирането на смислени метафизически твърдения почива върху възможността за следването на правило посредством ментални актове. Опитвайки се да покаже, че това е невъзможно, Витгенщайн се опитва да покаже, че не може да има смислени метафизически проблеми. По-нататък в статията се анализира структурата на Витгенщайновия аргумент и се защитава тезата, че тя се състои от две части. Първата част е насочена срещу платонизма, а втората срещу интерпретационисткото схващане за следването на правило. Показва се, че формулираният в параграф 202 на Философски изследвания парадокс не изразява позицията на Витгенщайн, а тази на въображаемия му опонент. В последната част от статията се показва, че аргументът на Витгенщайн не е валиден. На първо място, той не е такъв, защото погрешно предпоставя, че ако някакъв ментален феномен ръководи употребата на даден знак, то при всяка употреба на знака въпросния феномен трябва да бъде интерпретиран. На второ място, аргументът му не е валиден, защото изключва възможността за формулирането на смислени неемпирични твърдения, а същевременно той би могъл да бъде в подкрепа само на такова твърдение. Всеки опит да се интерпретира Витгенщайновата практицистка теза за следването на правило като емпирична неминуемо би влязъл в противоречие с методологическите му възгледи изложени в параграф 109.The aim of this paper is to shed light on Wittgenstein’s rule-following argument. First, it tries to show that Wittgenstein’s remarks on following a rule enfold his basic argument against metaphysics. More concretely, it is argued that the possibility of meaningful metaphysical utterances presupposes the possibility of following a rule by mental acts. In trying to show that this is not possible, Wittgenstein tries to show that there cannot be meaningful metaphysical utterances. Further, the paper argues that Wittgenstein’s basic argument consists of two parts. The first part is directed against Platonism, and the second part against interpretationistic views on rule following. It is shown that the paradox stated in #202 in the Philosophical investigations does not express Wittgenstein’s position, but is formulated by his imaginary interlocutor. The final part of the paper tries to show that Wittgenstein’s basic argument against metaphysics is neither sound nor valid. It is not sound because it presupposes wrongly that if a mental phenomenon guides the correct use of a given sign, it is interpreted anew on each occasion, when we use the sign. It is not valid, because it entails that there cannot be meaningful a priori statements, while it is itself a priori. Every attempt to regard Wittgenstein’s rule following argument as supporting an empirical thesis contradicts Wittgenstein’s methodological remarks stated in #109 in Philosophical investigations.