СИСТЕМАТА ЗА ОПЕРАТИВЕН КОНТРОЛИНГ В ЗАСТРАХОВАТЕЛНОТО ДРУЖЕСТВО – СТРУКТУРА И

Abstract

В литературата съществуват различни схващания за същността на контролинга. Тяхното обобщаване може да се сведе до две съдържателни страни на това понятие, а именно: като качествено нова философия и като инструмент за управление на стопанската единица. В настоящото изложение тези разбирания са обединени в едно, в което ориентираното към резултатите управление на застрахователното дружество се явява начин на мислене на управленския екип и същевременно контролингът подпомага мениджмънта с необходимия информационно-аналитичен и методически апарат. В крайна сметка, основната идея на контролинга е да осигури постигането на поставените цели на застрахователя като координира реализацията на традиционните управленски функции и своевременно предоставя релевантната за вземането на управленски решения информация. Структурата и организацията на контролинг-системата е подчинена на общата теория на системите. Нейното изграждане в застрахователното дружество се извършва на основата на две опорни точки: първата е персонифициране и опредметяване на връз-ките и взаимодействията между елементите, от които се състои системата; и втората е технологията на осъществяване на контролинга, представена като процес от последователни действия за определянето на целите, планирането, отчитането на разходите и резултатите от застрахователната дейност, контрола и информационното осигуряване на управленския екип. Особеностите на системата за оперативния контролинг се проявяват най-вече при разграничаването на стратегическия от оперативния контролинг и същевременно са предопределени от необходимостта да се отрази спецификата на застрахователната дейност. Последното обуславя включването на актюерската техника и застрахователно-техническия анализ като елементи на контролинг-системата, а самият отговорен актюер се възприема като един от субектите на контролинга. There are various understandings on the essence of controlling in literature. They could be generalized into two purposeful sides of the concept, namely: as a qualitatively new philosophy and as a management instrument of the business unit. In this expose these views are unified in one, in which the result-oriented management of the insurance company appears a way of thinking of the management team and at the same time the controlling assists the management by the necessary informationanalytical and methodical apparatus. Ultimately, the main idea of controlling is to ensure the accomplishment of insurer’s objectives by coordinating the realization of traditional managerial functions and providing, in due time, the information relevant for the managerial decision making. The structure and organization of the controlling system is subordinate to the general theory of the system. Its development within the insurance company is accomplished on the basis of two supporting points: the first one is the personification and subjectivization of the links and interactions between the comprising elements of the system; the second is the technology of the implementation of the controlling presented as a process of consecutive actions of targeting, planning, reporting of expenses and operating results, the control and the information backup of the management team. The characteristics of the operational controlling system are being displayed mainly upon the differentiation of the strategic from the operational controlling and are, at the same time, pre-determined by the necessity to reflect the specifics of the insurance activity. The latter determines the inclusion of the actuary’s technique and the insurance-technical analysis as elements of the controllership system, and the actuary-in-chief himself as a subject of controlling.