dc.description.abstract | Специфичната система на управление (governance) в отделните страни, райони, отрасли и т.н. е фактор, който в голяма степен (пре)определя скоростта и типа на социално-икономическото развитие. Въпреки голямата си теоретична и практическа значимост, в България и другите страни от Източна Европа, има малко на брой емпирични изследвания на доминиращите управленчески структури в селското стопанство и на тяхното въздействие върху аграрната устойчивост. Целта на тази студия е да адаптира интердисциплинарната Нова институционална икономика и да направи оценка на въздействието на многообразните пазарни, частни, колективни, обществени и хибридни форми на управление върху аграрната устойчивост в настоящия етап от развитие на страната. Първо се представя методологията на изследването. След това се идентифицират типичните управленчески форми в българските ферми от различен юридически тип, размери, специализация, екологическо и географско месторазположение и се оценява тяхното влияние върху аграрната устойчивост и нейните икономически, социален и екологически стълбове. В заключение се дават препоръки за по-нататъшни изследвания, за подобряване на обществените политики и на частните управленческите стратегии. Земеделските производители използват доста различна комбинация от ефективни пазарни, частни, колективни и хибридни форми на управление на своята дейност и взаимоотношения. Факторите и формите, които в най-голяма степен допринасят за подобряване на аграрната устойчивост, на настоящия етап са: убедеността и инициативите на менажерите, стопанските ресурси и иновационен потенциал, стратегия за печалби и изгоди в близко бъдеще, равнище и динамика напазарните цени, субсидиране от ЕС на база използвана земя и неформалните споразумения. Изследванията на отношенията между управленческата структура и аграрната устойчивост следва да продължат чрез подобряване на представителността и спектъра на специфичните управленчески форми, използван от фермите от различен тип, а така също оценка на въздействието на институциите върху аграрната устойчивост и влиянието на управлението на различните йерархически нива. Последното обаче изисква нов тип микро- и макроданни и тясно сътрудничество между заинтересованите страни. | bg_BG |