| dc.description.abstract | Основната цел на студията е да се направи анализ на ключовите тенденции в изменението на външните макроикономически дисбаланси на България. Анализът на макроикономическите дисбаланси е от изключително важно значение, защото дисбалансите в една страна-членка на Европейския съюз (ЕС) могат да окажат негативно въздействие върху други страни-членки на Съюза. Тези дисбаланси се идентифицират от Европейската комисия на базата на публикувани от нея ежегодни Доклади за механизма за предупреждение (ДМП). Първият доклад за механизма за предупреждение от 2012 г. е началната стъпка в прилагането на нова надзорна процедура за предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси – „Процедура при макроикономически дисбаланси“ (ПМД). Надзорът с цел предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси в рамките на ПМД е въведен като важен инструмент на рамката за икономическо управление на ЕС. Той е приет като част от т.нар. „Пакет от шест законодателни акта“ за укрепване на икономическото управление в ЕС, в който, наред с другото, е предвидено значително засилване на надзора на фискалните политики на страните-членки на ЕС. Надзорът на макроикономическите дисбаланси в рамките на ПМД е част от европейския семестър, с който е въведен интегриран и превантивен подход по отношение на предизвикателствата пред икономическата политика на ЕС, насочен към осигуряване на фискална устойчивост, конкурентоспособност, стабилност на финансовите пазари и икономически растеж.
Настоящото изследване се фокусира върху показателите в рамките на ПМД, описващи външните дисбаланси и конкурентоспособността на българската икономика, и тенденциите в тяхното изменение. Тези показатели са част от общо 14 основни индикатора, съдържащи се в т. нар. „табло на ПМД“ за наблюдение на макроикономическите дисбаланси. Показателите за външния сектор са следните пет: 1) Салдо по текущата сметка на платежния баланс; 2) Нетна международна инвестиционна позиция; 3) Реален ефективен валутен курс; 4) Пазарен дял на износа в световния износ; 5) Номинални разходи за труд на единица продукция. Статистическите измерители на всеки един от тези показатели, източниците на данните и статистическите им области, са представени в студията. За всеки от посочените показатели са определени индикативни прагове в таблото на ПМД. Периодът, който се анализира в разработката, е от 2010 г. до 2021 г., включително. Този период съответства на публикуваните от Европейската комисия доклади за механизма за предупреждение от 2012 г. до 2023 г., включително.
Акцент в настоящото изследване се поставя върху анализа на макроикономическите дисбаланси във външния сектор и конкурентоспособността в българската икономика. За целта в студията се анализират показателите за външния сектор от таблицата на ПМД, които България не изпълнява, т.е. са извън индикативните им прагове, през периода от 2010 г. до 2021 г., включително. За тези показатели Европейската комисия е констатирала, че в България са налице външни макроикономически дисбаланси през изследвания период. На практика това са показателите нетна международна инвестиционна позиция, номинални разходи за труд на единица продукция и салдо по текущата сметка на платежния баланс.
Настоящото изследване допринася за по-пълното интерпретиране на количествените данни в таблицата на ПМД за България и свързаните с тях оценки на рисковете пред макроикономическата стабилност в контекста на спецификата на националната икономика. | bg_BG |
