Себестойността на електрическата енергия произведена от преработка на отпадъци като предпоставка за социално ориентирано ценообразуване

Abstract

В период на енергийна криза, извеждането на себестойността на електроенергията е значителен проблем. Явява се като значимо съвременно предизвикателство, а политиките по нейното контролиране и ограничаване са основен приоритет на европейската общност по пътя й към зелена икономика. В зависимост от тарифата/цената на електроенергията, която пряко зависи от нейната себестойност се определя доколко би могло населението да си позволи да плаща консумираната си електроенергия. Рискът от бедност и социално изключване се отнася за над 96 милиона европейци. Населението, което не би могло да отопли домовете си през зимата е около 57 милиона. България е страната с най-висок дял на бедните и застрашени от бедност, в това число и енергийно зависими домакинства, което се потвърждава и от стойностите на Индекса на енергийна бедност, по който страната ни е с най-лошите показатели сред държавите-членки на ЕС. Настоящата разработка насочва вниманието към специфичните особености на калкулиране на електроенергията на база отпадъци. Начин на ценообразуване и формиране на един устойчив модел за формиране на тарифи. Извежда се синергичният ефект от преработката на отпадъци до производството на енергия. Платените данъци и допълнителните приходи от преработката на отпадъци биха могли да повлияят положително върху цената на получената енергия от отпадъци, т.е. да се намали себестойността и да се компенсират разходите. Това явление може да се използва като насока за развитие и усъвършенстване на социалната политика в областта на социалната поносимост и социалното подпомагане на населението в България.