Макропруденциалните политики – инструмент за предотвратяване на AD-HOC ситуации и рискове при банкирането

Abstract

Макропруденциалните политики са създадени, с цел да се управляват и минимализират рисковете във финансовите институции. Те биват оторизирани от Съвета за създаването на единен надзорен механизъм (ЕНМ). Европейската централна банка (ЕЦБ) има правомощията да преразглежда политиките и да поставя условия, те да бъдат променяни с цел постигане на минимален риск и предотвратяване на рискови ситуации. На територията на Република България оторизираният надзорен орган е Българска на-родна банка (БНБ) и българската финансова система е част от списъка с обекти, които са под опеката на международната регулаторна рамка. Макропруденциалните политики са инструмент за предотвратяване на ad-hoc ситуации при банкирането, както и на всички рискове, които то носи със себе си, заедно с ползите си. Изследването има за цел да очертае положителния принос на макропруденциалните политики върху устойчивостта на банковия сектор. Тезата, върху която се акцентира, е, че вследствие на пандемията от COVID-19 се засилва необходимостта от прилагането на мерки с регулаторен, надзорен, паричен и фискален характер, чрез които банковият сектор своевременно да реагира срещу надигащата се криза.