Безопасност и устойчивост на събитийния туризъм в България

Abstract

Целта на настоящото изследване е провеждане на систематичен анализ на измерителите на устойчивостта, от една страна, и тези на сигурността и безопасността, от друга, по отношение осъществяване на събитиен туризъм в България като туристическа дестинация. Нейното постигане се гради на решаването на следните изследователски задачи: теоретичен преглед на съществуващата съвременна литература в областта на изследвания проблем; изграждане на конструкцията и дизайна на изследването, както и избор на подходящата методология; проучване и набиране на данни относно безопасност и устойчивост на дестинацията и информация за състоянието на проблема при събитийния мениджмънт; анализ на резултатите от проучването, обобщения и формулиране на изводи. Изследването се основава на две равнища на проучване. Първото равнище касае сигурност, безопасност и устойчивост на дестинацията, в която се осъществява събитийният туризъм, а обект на второто равнище е организирането на събития и поведението на потребителите. Този подход позволява да се обхванат онези аспекти при осъществяване на събитиен туризъм, при които връзките с устойчивост и сигурност и безопасност имат определена значимост. Обект на изследването е събитийният туризъм в дестинация България, а негов предмет е степента на безопасност и устойчивост при организиране и провеждане. Като теоретична основа служат научни публикации на утвърдени автори в реномирани издания, с научно рецензиране, както и стратегически и планови документи на водещи световни организации, пряко ангажирани с изследваната проблематика. Методологията на изследването се гради на комбиниран подход и смесена методика от качествени и количествени методи. Резултатите от изследването потвърдиха авторовата теза, че осъществяване на събитиен туризъм, при който се осигурява ниво на сигурност и безопасност и се провежда съобразно принципите на устойчивост, е следствие от осигуряването на дестинационно ниво на тези характеристики, както и на ниво събитиен мениджмънт. Установява се, че чувствителността към сигурност и безопасност е по-силна от реакциите към измеренията на устойчивостта.