Подходи и механизми за прилагане на отворени иновации в публичния сектор В България

Abstract

Приложението на концепцията за отворени иновации в публичния сектор е относително ново, но бързо развиващо се направление в изследванията и практиката. Въпреки нарастващото им значение, публичният сектор в България все още се характеризира с ниска иновационна активност и ограничена способност за адаптиране към промените. Във връзка с това основна цел на студията е да изследва подходите и механизмите за прилагане на отворени иновации в публичния сектор в България на база научно-теоретични анализи и емпирично изследване на нагласите на публичния сектор при взаимодействие със заинтересованите страни. Поставени са следните задачи: 1. Анализиране на теоретичната рамка за отворените иновации и моделите за тяхното внедряване в публичния сектор; 2. Изследване взаимодействието на публичния сектор с гражданите, бизнеса и между субектите от публичния сектор; 3. Конструиране на модел за внедряване на отворени иновации в публичния сектор в България. Научноизследователската теза се основава на твърдението, че внедряването на отворени иновации, с фокус върху потребителите на публични услуги в организациите от публичния сектор, би повлияло благоприятно върху дейността им, особено в случаите, когато е необходима допълнителна експертиза, знания и умения, които са извън капацитета на структурата. Резултатите от изследването са: 1. Анализирани са факторите за възникване на отворените иновации; 2. Изследвани са различни модели за внедряване на отворени иновации в публичния сектор; 3. Анализирани са външните и вътрешните взаимодействия на публичния сектор при създаване на отворени иновации и са предложени подходящи стъпки за тяхното въвеждане и разширяване; 4. Конструиран е модел за внедряване на отворени иновации в публичния сектор в България.