Протеиновият преход в България: концептуални основи и емпирични измерения в контекста на устойчивите хранителни системи

Abstract

Настоящата студия разглежда трансформацията на хранителните системи в контекста на устойчивостта, като поставя акцент върху протеиновия преход като ключов механизъм, свързващ екологичните, икономическите и социалните измерения на устойчивото хранене. Основната цел е да анализира концептуалните и емпиричните аспекти на протеиновия преход в България и да оцени степента на съответствие на страната с политиките на Европейския съюз за устойчива храна. В изпълнение на тази цел изследването си поставя задачата да очертае теоретичните рамки на устойчивото хранене и протеиновия преход, да анализира ролята на месото в контекста на устойчивите храни-телни системи, да сравни динамиката и структурата на протеиновото снабдяване в България със средните за ЕС стойности и да идентифицира факторите, които възпрепятстват ускоряването на протеиновия преход у нас. Авторите защитават тезата, че напредъкът на България по протеиновия преход остава ограничен и непълен поради устойчиви струк-турни различия в белтъчния баланс и комплекс от социално-културни и икономически фактори, които възпрепятстват сближаването със средноевропейските модели на устой-чиво хранене. Теоретичната част представя системната рамка на устойчивите хранителни системи, докато емпиричният анализ се основава на данни от FAOSTAT за периода 1961–2023 г., сравнявайки наличността на протеини в България и ЕС. Резултатите показват, че България се намира в ранен етап на протеиновия преход, характеризиращ се с по-ниска обща протеинова наличност и траен дисбаланс между животинските и растителните източници. Изследването заключава, че ефективният напредък към устойчивост изисква контекстно чувствителни политики, съчетаващи информационни кампании, подобрена достъпност на растителни продукти и интеграция на принципите на устойчивост в местната хранителна култура.