НОВИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ЕКИПНИЯ ПОДХОД
Изглед/ Отваряне
Дата
2012Автор
Хаджиев, Кристиян
Hadjiev, Kristiyan
Резюме
В студията по концептуално нов начин се изследват измеренията на екипния подход в контекста на новите изисквания. Извеждат се аргументи, които подчертават стратегическата роля на екипа като феномен на груповата динамика. Идентифицират се причините, които налагат използването на екипния модел в социалната практика. Анализират се видовете екипи през призмата на непосредствените резутати (динамика на кривата), както и необходимите условия за трансформиране на групите в ефективни екипни структури. Детайлно се изследват принципите, които преодоляват вътрешното организационно късогледство и минимализират риска, свързан с промяната. Извеждат се общите подходи за екипна ефективност, систематизирани в осем практики, които мениджмънтът реално прилага в бизнеса. Изследват се специфичните измерения (характерни особености) на лидерството в екипна среда. Анализират се новите (интегративни) подходи към лидерството, новата парадигма през призмата на лидерските роли, функционалния модел на Джон Ейдър, лидерството от “пето ниво” на Джим Колинс, концепцията на Майлс и Симс за самолидерството и ситуационния лидерски модел на Хърси-Бланчард, като се идентифицират зависимости, свързани с фазите, през които преминава изграждането на екипа. The article explores the philosophy of the team approach in a conceptually new way. It studies the strategic role of the team from a group dynamics perspective and justifies its importance in social practices. Various types of teams are analyzed in view of immediate results, as are the conditions necessary to transform groups into effective team structures. The principles used to overcome the internal organizational shortsightedness and risk minimization are thoroughly examined.