СТРУКТУРНИ ПРОМЕНИ В БЪЛГАРСКИЯ ЛОЗАРСКИ СЕКТОР

Abstract

Лозарството е традиционно значим подотрасъл в националната икономика на България. Развитието му в хронологичен план се характеризира със силно изразена динамика, като се редуват спадове и умерен възход в производствения потенциал. Структурните промени в отрасъла са най-осезаеми през периода на преход от централно-планова към пазарна икономика, както и по време на подготовката за членство и след присъединяването на страната към ЕС. Целта на настоящото изследване е да се анализират настъпи- лите изменения, които засягат различни аспекти на лозаро-винарския бранш. Акцент се поставя върху проявилите се негативни тенденции в производствения потенциал на лозарството в резултат на значителното редуциране на площите с лозя, влошаването на възрастовата структура на насажденията, промените в организационните параметри на стопанствата и във формите на финансиране на сектора.